Тази година няма кой знае какво ново да кажем за преразказа, даден на изпита по български език и литература на НВО след 7. клас. С две думи – кандидат-гимназистите имаха късмет – падна им се хубав художествен текст, който има релефен, динамичен, запомнящ се сюжет, стегнат повествователен синтаксис, откроени части на композицията, ярка и неочаквана развръзка, близък е до мировъзприятието им и психологическата им нагласа за света и другите… Изобщо – онази част от обществото, която винаги гледа дали преразказът има връзка с възрастовия критерий, дали би бил актуален, интересен за седмокласниците, дали би бил поучителен, дали отразява реално мислите им усещането им за живота и дали съдържа прочие утилитарни аспекти на „удобната“ литература – тази част от обществото сега би следвало да е доволна… Макар че спрямо гореспоменатите критерии преразказът Вида от 2010 година би бил просто подложен на разстрел, а Бабата, която хранеше котките от 2012 – направо на церемониално аутодафе…
Нас обаче ни интересува нещо друго – дали разказът е добър за преразказ, доколко неговата художествена природа е податлива на възможните и изискуеми репродуктивни техники; как и доколко успешно те биха могли да бъдат приложени; къде се крият неподозираните уловки…
От практиката е ясно, че няма как да се разбере дали един текст става за преразказ, преди да се даде на целевата аудитория. Очакването е, че всеки разказ би трябвало да става. Да, така е, но с каква степен на сложност са съответните текстове, колко време изискват за написване, колко трудни са за запомняне?… Какви са коварните вълчи ями на пряката реч и на глаголното време?… Това се разбира едва след като даден преразказ се зададе, направи и провери. Да вземем трудните за възприемане и твърде отдалечени от модерния свят на съвременния седмокласник горепосочени разкази от НВО 2012 и 2012 – те са чудесни текстове за преразказ, но са често непосилни за много млади хора. Възможно е съвсем непретенциозен художествен текст да е напълно подходящ за преразказ. А – от друга страна, кратките текстове на Ърскин Колдуел например, които кръжат в мрежата и са блестящи художествени произведения, много трудно стават за преразказване…
От МОН обаче пълнят банката за преразкази с непубликувани произведения на съвременни български автори (да не би някой ученик преди това да е имал възможността да прочете някъде изпитния текст), а дали тези произведения са лесни за преразказване, или пак стават, но с доста зор, това едва ли някой се грижи да проследява. Пък и едва ли има нужда – все пак с повече зор всичко се постига, нали?…
Този текст, който се падна тази година, е близък до душата на седмокласника и същевременно е напълно подходящ за ученическия жанр „подробен трансформиращ преразказ“. Най-малкото защото, както вече отбелязахме, лесно се помни поради бързотечната, ярка и гъвкава сюжетна линия. Но целите на традиционния годишен анализ са да покажат трудностите и спънките, които непредвидено могат да доведат до промяна на очаквания резултат (в някои случаи нагоре, ако ученикът се е справил с предизвикателствата). Неудобствата в Изборът на Кристин Димитрова до голяма степен са познати от миналогодишния разказ на Иванка Могилска и от нашия анализ, но освен тях има и някои нови. Благодарим предварително на търпеливия читател за вниманието.
1. Както и миналата година, така и сега има трудни за преразказване фрагменти на полупряка реч. Героинята на Димитрова е силно интуитивна и предава както своите вътрешни гласове, така и мислите на приятелката си, които разгадава с безпогрешния усет на чувствително младо момиче. Реплики като Какво ли още исках от този човек? (скрита мисъл на Таня за поведението на Калина спрямо измисления нов съпруг на майка ѝ), Беше се надявала на повече подкрепа от мен (мисловно разчетено разочарование, мълчалив упрек на Таня), Но човек сам избира дали да е обикновен, или не (вътрешна реч, своеобразен девиз на главната героиня) изискват повече умуване за оформяне като преразказни конструкции. Те трябва да отразяват различни посоки на ментално проектиране: Калина разкрива сама себе си или Калина разкрива какво Таня мисли за нея. Трябва да се изберат подходящи глаголи, да се оформят точни фрази… Но преди всичко трябва тези фрагменти да се осмислят в тяхната комуникационна разнопосочност. Макар и герой повествовател, Калина притежава частично измеренията на вездесъщия разказвач – тя разбулва пред читателите мълчаливия свят на приятелката си, разпознава го, анализира го. Само внимателните ученици ще усетят това и ще намерят подходящите формулировки.
2. Отново има реплики на пряката реч, въведени без никакъв глагол за речева изява, което всъщност е добре, защото това прави повествованието по-живо, по-пластично, активира представите на четящия за движението на описваната сцена, без досадните уточнения на автора (каза, рече, отвърна, промърмори…). Но подобни реплики са трудни за преразказване. Обикновено те трябва да бъдат обвързани с някакво движение, с психологическо преживяване: загрижеността и тревогата на бабата (Калинче, какво се е случило?), изненадата на старата жена от измислиците на внучката ѝ (В някой от нейните хотели?), недоумението на Таня след признанието на Калина (Но защо си ме лъгала досега?) – това са все трудни за преработване реплики… Както писахме и миналата година, те изискват повече време за съобразяване, за намиране на точните думи, за оформяне на новите изреченски конструкции… Това не е грешка на авторката – пак да кажем, дори така повествователната линия е много по-жива, сценично раздвижена… Но как се преразказва това, когато часовникът безмилостно и гилотинно отброява 75 минути?
3. В текста има една разговорна и експресивна реплика – Ама че дивотия! Тя също изисква мисловни ресурси за своето преобразуване.
4. Новата и неочаквана трудност е наличието само на героини, ако не броим мимолетните образи на измисления съпруг, на брата на Таня и на баща им, който е тръгнал по болниците. Споменаваме ги, защото майката „хотелиерка“ в Италия е устойчива героиня, която не присъства в актуалното художествено настояще, но все пак е част от сюжета в много по-голяма степен от трите мъгляви мъжки силуета. Защо е въведена тази „война на половете“ в настоящия анализ ли? Много просто – защото четирите женски образа (три присъстващи и един отдалечен) изискват във верижното разгръщане на синтаксиса и текста непрекъсната замяна със съответните местоимения – тя, нея, ѝ, нейният… Понякога местоименната субституция обърква, създава двусмислици и неясноти. Следователно при техниките на преразказване трябва много да се внимава кой на кого какво казва, кой на кого за кого говори. Затова е добре, въпреки нежеланите стилистични повторения, местоименията от женски род да се редуват със съществителните собствени или нарицателни имена (Калина, Таня, майка ѝ, баба ѝ), защото местоименната референция може силно да размие представата за посоката на комуникацията или действието. Това затруднение е ново, но трябва да си признаем, че вече сме се сблъсквали в практиката с него – например в Задача с много неизвестни – преразказът от 2020 година, в който всички герои пък бяха момчета, а и учителят по математика също се заместваше с вездесъщите той, го, му, негов… Миналата година отново имахме преразказ само с героини, но там това затруднение не бе проявено. Диалогът на Ева с майката бе кратък. После следваше дълъг диалог, но със сова – съществителното нарицателно спокойно можеше да се използва постоянно, защото репликите на препарираната птица бяха дълги и повторението не се усещаше. В тазгодишния преразказ има подвижни, напрегнати диалози, мисловни мостове от едната към другата героиня, пък и всички те говорят за майката в Италия и кръстосването на траекториите към образите е много по-сгъстено. Само местоименна замяна би довела до грешка. Трябва да се повтарят имената на героините или да се измислят подходящи синоними: Калина и Таня – приятелката, съученичката; бабата – възрастната жена. Който не се е сетил за това, може да остане неприятно изненадан…
5. И на последно място трябва да се посочи високата граматична честота на употреба на минало неопределено време – цели единайсет форми, от които само една е възможно заменима с универсалното за неутралния разказвач сегашно време. Нуждата от употребата на перфекта за изразяване на действие, осъществено в миналото спрямо актуалната гледна точка на неутралния разказвач, е често трудно доловима за учениците, още повече в ситуации, когато пишат в унеса на монотонно приспивното преобразуване на всякакви глаголни форми в сегашни, а най-вече в съдбовния ден на изпита, когато са изнервени и невнимателни.
Така че предвид гореизложените наблюдения е възможно да се предположи, че някои ще останат неприятно изненадани от занижените оценки за преобразуване на пряка реч в непряка, за стил и лексика и за глаголното време. Но поне можем да бъдем спокойни за първите два най-важни показателя – съдържанието и подробностите. Те поне лесно се запомнят и възпроизвеждат словесно.
Е, има и някои дребни нюанси, но тях просто ще ги споменем. Глаголната форма (съчетана със задължително дателно местоимение) догади ми се не бива да се преобразува в догажда ѝ се. Стилово е неблагозвучно, а съществува и омонимия с глагола „догаждам се“ в смисъл „досещам се за нещо, умувам върху нещо“. По-добре да се измисли някаква синонимна замяна, както сме се опитали да направим и ние. После – инхоативният глагол (за начална фаза на действието) запристъпва не може да бъде оставен в тази форма (омонимна е в сегашно и в минало свършено време), защото в сегашно време тя не изразява актуално действие, реално ставащо в момента (а многократно повторително действие, типично за някого). Така че най-добре е да се замени с глаголната конструкция започва да пристъпва, в която инхоативната семантика на представката ЗА да бъде заменена от цяла дума с пълно лексикално значение на начало.
Всичко това е описано в цветната схема, която и тази година предлагаме на нашите читатели. И отново сме водени от идеалната представа, че ученикът е запомнил целия текст дословно, запечатил си го е в паметта ведно с пунктуацията и е готов да го възпроизведе с най-нищожните подробности.
Благодарим за вниманието, приятно четене, успех на всички старателни и ученолюбиви кандидат-гимназисти и ако е живот и здраве, както казват хората, ще се видим отново догодина!
Довиждане!
Сърдечно благодарим отново за вниманието и интереса!
БД