Тестът от тази година привидно не бе труден. Въпросите му са дори лесни, но неговата коварност е в разнообразието. В него присъства дори въпрос, който е спорно дали може да бъде отнесен към учебната програма за 5., 6. и 7. клас, макар че е лесен и щедро отдава двете си точки на всеки по-съобразителен ученик.
Но да почнем всъщност поред.
Разделът Четене с разбиране включва 7 въпроса – от №1 до №6 и после №16 за общо 11 точки.
Разделът Езикознание и правопис съдържа 10 въпроса – от №7 до №17 (без №16) за общо 32 точки.
Разделът Литература е представен от традиционните 8 въпроса – от №18 до №25 за общо 22 точки.
А детайлизираната статистика изглежда така:
1. Четене с разбиране – 11 точки.
2. Езикознание – 18 точки.
3. Правопис – 14 точки.
4. Литература – 16 точки.
5. Създаване на интерпретационен текст върху цитат – 6 точки.
Както и да разглеждаме цифрите, безспорно е, че и тази година установената традиция е спазена – най-много точки се дават на раздела Езикознание и правопис. Ако трябва да бъдем откровени, той е и най-трудният раздел, без да броим така наречената „теза“, която винаги е била препъникамъкът за седмокласниците. А преди въвеждането на НВО в този негов формат през 2008-а година изпитът след седми клас беше съчинение разсъждение и беше четири астрономически часа. Някои кандидат-гимназисти тогава изписваха по седем ръкописни страници голям формат… Защо сега, 15-20 години по-късно днешните седмокласници се потят над една теза и имат сериозни проблеми със словослагането?… Предполагаме, че това е последица от убедителната и ползотворна серия от образователни реформи, които българската политическа мисъл наложи в последните три десетилетия на родното ни образование, за да пренасочи рога на изобилието към домашните водопроводи на населението…
Та… най-много внимание в структурата, съдържанието и цифровата тежест на теста винаги се отделя на правописа и на граматиката – почти 50% от точките (в случая – 49,23%). Четенето с разбиране е 16,92%, а литературата – 33,84%. Това е устойчива схема с много незначителни отклонения през годините. Винаги най-важният раздел е вторият, съдържащ въпроси по лексикология, граматика и правопис (никога не се е падал въпрос от фонетиката, но нейната материя е застъпена в правописната задача).
Ако трябва да се оценят самостоятелно трите раздела, то с чиста съвест можем да кажем следното.
Четене с разбиране е лесен раздел тази година с изключение на втория въпрос, в който верността на твърдение А не е пряко заявена в текста, а е извод, налаган от съпоставената информация на два фрагмента от него. В края на краищата този въпрос може да бъде решен и по метода на изключването. Останалите задачи са безпроблемни и без скрити коварства.
Езикознание и правопис също е раздел, който тази година е без особено високо ниво на сложност, но за разлика от предишния в него е разтворена щипка вероломство. Но коректно поднесено вероломство, по правилата на тестовата игра, допускаща техниките на заблудата от страната на съставителите. Въпросът с простото изречение (въпрос №8) изисква знания отпреди пети клас, когато е взимано бъдеще време, но все пак глаголните времена са преговаряни основно и в седми клас в урока за простото глаголно сказуемо (като въведение към съставното сказуемо), така че не можем да упрекнем съставителите в нечестност. Все пак сложен и нееднозначен остава въпрос №11, защото никъде в материала от пети до седми клас не се изучават отглаголните съществителни имена. Може да се предположи, че седмокласниците знаят за тяхното съществуване от шести клас, когато са учени две нови причастия и деепричестието, но няма как съставителите на теста да бъдат напълно сигурни, че всеки учител в страната е обяснил какво представляват неличните глаголни форми и какво включва този морфологичен подклас.
Като оставим настрана тези два въпроса и погледнем по-мащабно, лесният раздел всъщност се разпростира върху трите години, макар и превесът му да е изнесен в зоната на седми клас: от пети са наречието и синонимията и частично причастията; от шести клас са причастията (но половината от отговорите са свързани с материала от 5. клас) и местоименията (в отговорите са дадени само изучавани в 6. клас местоимения); а от седми клас са видовете сложни изречения по състав, съставното сказуемо, наклонението на глагола, преизказните глаголни форми, обособените части. Това е и особената „вероломност“ на този раздел – разгърнат е, покрива големи пространства от материал от минали учебни години, фокусиран е върху почти всички основни теми в седми клас и има два по-неочаквани въпроса, свързани с общото познаване на българския език извън последните три прогимназиални години – отрицателното бъдеще време и отглаголното съществително име. Дори да предположим, че даден ученик се е затруднил само на тези два въпроса, тестът е постигнал целта си – да бъде средно притеснителен като за общонационален мащаб, но да съдържа някои по-трудни въпроси, при които за по-слабо подготвените, по-изнервените или по-малко тренираните в практическата работа да съществува вероятността да сгрешат.
И накрая – правописните грешки във въпрос №17 са лесни за откриване с изключение на една ограждаща запетайка и една излишна запетайка. Ето как някой може да загуби на този раздел спокойно шест точки. А ако се е объркал и с наречието…
Така че в този раздел тестът е умело балансиран и умно съставен, така че да пресее подготвените, знаещите, можещите, хладнокръвните, опитните от останалите. И само един от въпросите може да предизвика негодуванието на преките участници в изпита, но той е на границата на опасната зона.
Литература – тази година този раздел съсредоточи точките си на напрежението само във въпрос №25 – „тезата“. Трудна е. Използван е в нея един експресивен архаично-диалектен глагол и израз, в който като тропи са смесени както хиперболата, така и метафоричното сравнение. Освен това цитатът е полупряка реч от сказов тип – повествователят използва в наративния поток думи, изрази, речеви маниери на самата героиня. Тези трудни за откриване похвати в цитата и тяхната нелека и спорна класификация определено не са били в полза на тазгодишните кандидати. Но в замяна на това пък всичко останало… Всичко останало, свързано със съдържанието на въпроси от №18 до №24, е прекалено лесно, учудващо лесно – сякаш за да компенсира засуканата „теза“. Гореспоменатите въпроси могат да се решат само и единствено от добра прочитна култура и свежа памет. Тоест, ако даден ученик си е прочел произведенията по няколко пъти и ги е запомнил много добре, може да не е ходил нито на училище, нито на курсове, нито на частни уроци – той би ги решил безпогрешно. Обикновено в литературния раздел има един по-сложен въпрос, сякаш за измиване на ръцете от „греха“ на леснината – леснината, че литературните въпроси се решават само с познаването на съдържанието на произведенията. Дори миналата година имаше два по-трудни. Ала тази година този раздел е като за читатели любители. Все пак чест му прави, че в него са застъпени цели 15 произведения от общо 22 изпитни творби, което е над две трети.
И все пак: един объркващ въпрос на първи раздел за 2 точки; шест или осем точки по-трудни за взимане във втори раздел и една сложна за съставяне „теза“, която може да струва скъпо на всеки, озадачен от нея седмокласник (да речем – 3 точки). Ето как неусетно в този лесен изпитен тест са заложени потенциални възможни пропуски за от 2 до 13 точки. А ако по случайност се обърка и още нещо…
Това е идеята на теста. Да не е труден, да не разгневи и бездруго изнервените родители, учители, ученици, но ако все пак срещу него излезе не твърде подготвен кандидат, то резултатът му да бъда около 48-52 точки. Хем да не изглежда ниско и малко, хем всъщност вече този резултат да е оставил претендента извън оградата на така наречените „елитни столични гимназии“.
В заключение – тестът е коректен, в него няма грешки и недомислици, съставен е умно, разпрострян е максимално обширно, така че да покрива достатъчно обемна част от езиковедския и литературния материал за последните три години. Не е труден, но като във всеки добре измислен тест в него има дребни уловки, в които може да попадне всеки.
А сега вече да погледнем и последователния анализ на отделните въпроси.
