Роден съм във вече ставащата далечна 1971 година, когато в София имаше още къщи с дворове, а дворовете бяха с градини и люляци; имаше и будки за сладолед, лунапаркове, цилиндрични двуметрови блокове за лепене на афиши и кантари за теглото, изплюващи розови билетчета. Когато, за да се обадиш по телефона, трябваше да се пуснат две стотинки в металната му утроба, когато имаше още гугутки по паважите, а в петък вечер даваха „Ну погоди“; когато играехме с топка и топчета, с тръби и фунийки, когато правехме хартиени солници, лодки и ракети; когато лягахме на пейките по дворовете, за да гледаме облаците и белите нишки на самолетчетата в небето; когато книгата беше ежедневие, цветният телевизор – разточителство, а видеоуредбата – лукс; когато трябваше да се ровим в енциклопедиите, за да научим нещо, а не да го проверяваме в Гугъл…

Започнах да уча българска филология във Великотърновския университет, а я завърших в Софийския, за да може до ден-днешен да оплаквам недоизживения истински студентски живот в старопрестолния град, оставил своите неизличими следи както по лъкатушните болярски улички, опушените кръчмички и старовремските чардаци, така и в замътените огледала на спомените ми.

Сетне се захванах с благородния почин на даскарлъка в столичния техникум „Киров“, който днес има друго име – съвсем в духа на новото време, прекланящо се пред словесната щампа, лустросания фасон, сложнодумството и гръмките фрази. Но нейсе – и Дон Кихот се бе назовал „Рицарят на лъвовете“… Междувременно, докато изпипвах занаята, завърших една икономика в УНСС, колкото да разбера, че именно филологията е моето уютно прибежище. И докато прибягвах от „Киров“ до УНСС и обратно, започнах работа в една от големите и най-добри по онова време школи за обучение на седмокласници, където пет години специализирах тясно умението си да преподавам именно на тази възрастова група.

Страстта ми към всестранно развитие на личността не избледняваше, та след като се убедих последователно, че моята професия не е икономист, нито фаянсаджия, нито вестникопродавец, нито нощен пазач, нито заварчик, нито озеленител (сиреч – градинар), реших непоколебимо да продължа житейския си път в златокулата Прага, центърът на всички бохемистични и бохемски рапсодии.

В Прага студентствах осем години и преподавах български език като външен лектор в университетите на Пилзен и Пардубице, докато младините ми отстъпиха под натиска на така наречените „зрели години“, но не мога да кажа, че съм пропилял младостта си напразно. А ако все пак е така, то тя е пропиляна из най-романтичните калдъръми на континента, просмукана в готическите зъбери на най-страховито възвисените катедрали и примесена с най-вкусната бира в Средна Европа.

Завърнах се под мишница с чешка филология и докторат върху аспектите на комичното в романа „Швейк“ на Ярослав Хашек. София вече бе напълно променена. Постъпих на работа в един от институтите на БАН, но по обясними причини отново се върнах към учителската професия, която сега практикувам успоредно с дейностите си в своята основна месторабота. През изминалите години работих в една от частните гимназии на столицата. През почивните дни започнах отново работа с тринадесетгодишните младежи и девойки вече в друга школа за подготовка на седмокласници. Оказа се, че преподаването на частни уроци е онова, което мога най-добре от всичко. Заварих изпита за НВО силно променен, но – казано честно – в сравнение с облика си отпреди пражкия ми период той е направо елементаризиран.

В настоящия момент съм частен учител на свободна практика и главен асистент в споменатия институт на БАН. Напуснах школата и частната гимназия и работя самостоятелно - подготвям усилено седмокласници за НВО, а от четири години и дванайсетокласници за ДЗИ, при които матурата също е силно опростена в сравнение с "епохата" преди моята златна и пенлива Прага.

Имам добър опит, умения, знания и практика. Съчетавам научния подход при високия стил на преподаване с яснотата на нагледното, подробното и интересно поднесеното обяснение. Ползвам много примери, не се боя от езика, вярвам безрезервно, че учителят трябва да бъде и психолог, и артист, и приятел.

Но имам един голям недостатък – не ползвам смартфон и мобилен интернет.

Ще се радвам, ако въпреки това ми се обадите!