И тази година нашият блог предлага на своите читатели анализ на матурния тест от националното външно оценяване, състояло се на 21 май 2018 година.
Няма какво толкова да кажем, освен че тестът бе сравнително лесен, но коварно лесен. Направен е така, че без особено усилие да могат да го решат и по-слабите ученици, но трудно да може да бъде решен за 64-65 точки дори от доказаните отличници.
И отново тези трудности не са в литературните въпроси, а в езиковедските. В литературните въпроси имаше само един труден и умно измислен – №20. Останалите са меко казано елементарни за сериозно подготвения седмокласник. Видима е тенденцията в това направление на държавната образователна политика езиковедските знания да имат огромна тежест в цялото НВО, а литературата да бъде само някаква образователна декорация. Противно на някои по-традиционни разбирания, изразяваме категоричното мнение, че и във втория модул – преразказа – водещи са именно езиковедските знания на учениците. Литературната грамотност много помага при преразказа, но става дума за онази грамотност, която ученикът е формирал до този момент: ориентация в художествения текст, релефна памет за сюжет и подробности, изграден стилов усет, богат речников запас и гъвкава лексикална комбинативност… Тези неща не могат да се изградят за една година с прочита и анализа на 11 литературни творби. Затова в преразказа – също както и в теста – значителен превес имат езиковедските знания.
Но да се върнем сега към теста.
И тази година няма спорни въпроси, както нямаше и миналата, след като съставителите на тестовете изпиха горчивата чаша на въпрос №4 от НВО-2016, накарал група от възмутени майки да създаде подписка за съдебна отмяна на изпита. Но пък и тази година има леки неточности в отговорите на 14. и 17. въпрос, а пък във въпрос 25. е налично не съвсем подходящо оформяне на цитата от Вазовата ода „Опълченците на Шипка“. Във въпрос 17. става дума категорично за грешка (каквато имаше и в НВО-2016 при въпроса с преизказните форми, бързо оправен ден след публикуването на сайта на МОН). Във въпрос 14. по всяка вероятност колегите са решили да бъдат по-благосклонни към отговорите на изпитваните и да не ги въвличат в дебрите на сложния синтаксис. А във въпрос 25. явно иде реч за графична недомислица.
И след като миналата година имаше грешка в пълния член на въпрос 41. в матурите за 12. клас; след като в текста за преразказ при „малката матура“ от 2017 бяха пропуснати 2 запетайки, задължителни според новите пунктуационни правила; след като тази година отново в матурите на завършващите във въпрос №7 имаше четири грешни отговора (в предвидения за верен е допусната техническа неточност и с голяма компромисност може да се приеме за верен), в нас се поражда следното питане: не може ли МОН в 05:00 сутринта, когато се генерират вариантите на двата теста (за 7. и за 12. клас), да покани в работната си лаборатория дванадесетима доказани редактори и учители с остър поглед и изградени професионални рефлекси, да ги раздели 6 работни групи по двама души, и тези групи за около час да проверят вариантите и за малката, и за голямата матура? Да потърсят грешки, несъответстващи отговори, технически отклонения… Всички допускаме грешки, преглеждаме си текстовете по няколко пъти, даваме ги на редактор и пак понякога издайнически се промъква някой пропуск… Затова изпитният вариант трябва да се проверява от няколко инстанции. Единственото обяснение е в това, че МОН са твърде горди да поискат помощ от плебса. Ами нека тогава се излагат пред цялата страна – явно силата на навика им за гафове е притъпил усещането им за неудобство…
А ето и анализа на модул първи от вчерашното национално външно оценяване след седми клас – теста.
До скорошни срещи, защото предстои публикуването и на трансформационните решения на падналия се на модул втори текст за преразказ – откъса от романа на Бранислав Нушич „Седем хайдути и едно магаре“.
БЕЛ-7