БОГДАН ДИЧЕВ - Български език и литература - Български език

АНАЛИЗ НА ТЕСТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА ОТ НВО 2024

2024-06-25T02:11:41+00:00

Тестът от тази година привидно не бе труден. Въпросите му са дори лесни, но неговата коварност е в разнообразието. В него присъства дори въпрос, който е спорно дали може да бъде отнесен към учебната програма за 5., 6. и 7. клас, макар че е лесен и щедро отдава двете си точки на всеки по-съобразителен ученик.

Но да почнем всъщност поред.

Разделът Четене с разбиране включва 7 въпроса – от №1 до №6 и после №16 за общо 11 точки.

Разделът Езикознание и правопис съдържа 10 въпроса – от №7 до №17 (без №16) за общо 32 точки.

Разделът Литература е представен от традиционните 8 въпроса – от №18 до №25 за общо 22 точки.

А детайлизираната статистика изглежда така:

1. Четене с разбиране – 11 точки.

2. Езикознание – 18 точки.

3. Правопис – 14 точки.

4. Литература – 16 точки.

5. Създаване на интерпретационен текст върху цитат – 6 точки.

Както и да разглеждаме цифрите, безспорно е, че и тази година установената традиция е спазена – най-много точки се дават на раздела Езикознание и правопис. Ако трябва да бъдем откровени, той е и най-трудният раздел, без да броим така наречената „теза“, която винаги е била препъникамъкът за седмокласниците. А преди въвеждането на НВО в този негов формат през 2008-а година изпитът след седми клас беше съчинение разсъждение и беше четири астрономически часа. Някои кандидат-гимназисти тогава изписваха по седем ръкописни страници голям формат… Защо сега, 15-20 години по-късно днешните седмокласници се потят над една теза и имат сериозни проблеми със словослагането?… Предполагаме, че това е последица от убедителната и ползотворна серия от образователни реформи, които българската политическа мисъл наложи в последните три десетилетия на родното ни образование, за да пренасочи рога на изобилието към домашните водопроводи на населението…

Та… най-много внимание в структурата, съдържанието и цифровата тежест на теста винаги се отделя на правописа и на граматиката – почти 50% от точките (в случая – 49,23%). Четенето с разбиране е 16,92%, а литературата – 33,84%. Това е устойчива схема с много незначителни отклонения през годините. Винаги най-важният раздел е вторият, съдържащ въпроси по лексикология, граматика и правопис (никога не се е падал въпрос от фонетиката, но нейната материя е застъпена в правописната задача).

Ако трябва да се оценят самостоятелно трите раздела, то с чиста съвест можем да кажем следното.

Четене с разбиране е лесен раздел тази година с изключение на втория въпрос, в който верността на твърдение А не е пряко заявена в текста, а е извод, налаган от съпоставената информация на два фрагмента от него. В края на краищата този въпрос може да бъде решен и по метода на изключването. Останалите задачи са безпроблемни и без скрити коварства.

Езикознание и правопис също е раздел, който тази година е без особено високо ниво на сложност, но за разлика от предишния в него е разтворена щипка вероломство. Но коректно поднесено вероломство, по правилата на тестовата игра, допускаща техниките на заблудата от страната на съставителите. Въпросът с простото изречение (въпрос №8) изисква знания отпреди пети клас, когато е взимано бъдеще време, но все пак глаголните времена са преговаряни основно и в седми клас в урока за простото глаголно сказуемо (като въведение към съставното сказуемо), така че не можем да упрекнем съставителите в нечестност. Все пак сложен и нееднозначен остава въпрос №11, защото никъде в материала от пети до седми клас не се изучават отглаголните съществителни имена. Може да се предположи, че седмокласниците знаят за тяхното съществуване от шести клас, когато са учени две нови причастия и деепричестието, но няма как съставителите на теста да бъдат напълно сигурни, че всеки учител в страната е обяснил какво представляват неличните глаголни форми и какво включва този морфологичен подклас.

Като оставим настрана тези два въпроса и погледнем по-мащабно, лесният раздел всъщност се разпростира върху трите години, макар и превесът му да е изнесен в зоната на седми клас: от пети са наречието и синонимията и частично причастията; от шести клас са причастията (но половината от отговорите са свързани с материала от 5. клас) и местоименията (в отговорите са дадени само изучавани в 6. клас местоимения); а от седми клас са видовете сложни изречения по състав, съставното сказуемо, наклонението на глагола, преизказните глаголни форми, обособените части. Това е и особената „вероломност“ на този раздел – разгърнат е, покрива големи пространства от материал от минали учебни години, фокусиран е върху почти всички основни теми в седми клас и има два по-неочаквани въпроса, свързани с общото познаване на българския език извън последните три прогимназиални години – отрицателното бъдеще време и отглаголното съществително име. Дори да предположим, че даден ученик се е затруднил само на тези два въпроса, тестът е постигнал целта си – да бъде средно притеснителен като за общонационален мащаб, но да съдържа някои по-трудни въпроси, при които за по-слабо подготвените, по-изнервените или по-малко тренираните в практическата работа да съществува вероятността да сгрешат.

И накрая – правописните грешки във въпрос №17 са лесни за откриване с изключение на една ограждаща запетайка и една излишна запетайка. Ето как някой може да загуби на този раздел спокойно шест точки. А ако се е объркал и с наречието…

Така че в този раздел тестът е умело балансиран и умно съставен, така че да пресее подготвените, знаещите, можещите, хладнокръвните, опитните от останалите. И само един от въпросите може да предизвика негодуванието на преките участници в изпита, но той е на границата на опасната зона.

Литература – тази година този раздел съсредоточи точките си на напрежението само във въпрос №25 – „тезата“. Трудна е. Използван е в нея един експресивен архаично-диалектен глагол и израз, в който като тропи са смесени както хиперболата, така и метафоричното сравнение. Освен това цитатът е полупряка реч от сказов тип – повествователят използва в наративния поток думи, изрази, речеви маниери на самата героиня. Тези трудни за откриване похвати в цитата и тяхната нелека и спорна класификация определено не са били в полза на тазгодишните кандидати. Но в замяна на това пък всичко останало… Всичко останало, свързано със съдържанието на въпроси от №18 до №24, е прекалено лесно, учудващо лесно – сякаш за да компенсира засуканата „теза“. Гореспоменатите въпроси могат да се решат само и единствено от добра прочитна култура и свежа памет. Тоест, ако даден ученик си е прочел произведенията по няколко пъти и ги е запомнил много добре, може да не е ходил нито на училище, нито на курсове, нито на частни уроци – той би ги решил безпогрешно. Обикновено в литературния раздел има един по-сложен въпрос, сякаш за измиване на ръцете от „греха“ на леснината – леснината, че литературните въпроси се решават само с познаването на съдържанието на произведенията. Дори миналата година имаше два по-трудни. Ала тази година този раздел е като за читатели любители. Все пак чест му прави, че в него са застъпени цели 15 произведения от общо 22 изпитни творби, което е над две трети.

И все пак: един объркващ въпрос на първи раздел за 2 точки; шест или осем точки по-трудни за взимане във втори раздел и една сложна за съставяне „теза“, която може да струва скъпо на всеки, озадачен от нея седмокласник (да речем – 3 точки). Ето как неусетно в този лесен изпитен тест са заложени потенциални възможни пропуски за от 2 до 13 точки. А ако по случайност се обърка и още нещо…

Това е идеята на теста. Да не е труден, да не разгневи и бездруго изнервените родители, учители, ученици, но ако все пак срещу него излезе не твърде подготвен кандидат, то резултатът му да бъда около 48-52 точки. Хем да не изглежда ниско и малко, хем всъщност вече този резултат да е оставил претендента извън оградата на така наречените „елитни столични гимназии“.

В заключение – тестът е коректен, в него няма грешки и недомислици, съставен е умно, разпрострян е максимално обширно, така че да покрива достатъчно обемна част от езиковедския и литературния материал за последните три години. Не е труден, но като във всеки добре измислен тест в него има дребни уловки, в които може да попадне всеки.

А сега вече да погледнем и последователния анализ на отделните въпроси.

АНАЛИЗ НА ТЕСТА ОТ НВО 2023

2023-06-20T05:22:17+00:00

Тестът за малките матури, както неофициално се нарича НВО след 7. клас, тази година беше особен. Не бихме го определили като по-лесен или по-труден от миналите години, но беше особен в сравнение с предишните.

Първата особеност е изключително лесният раздел на въпросите за четене с разбиране. Решаването им е просто елементарно и не изисква никак много време. На всичкото отгоре въпросът за откриване на аргументи носи този път цели 4 точки!

Втората особеност е структурна – размиването на границата между разделите (условно наречени от нас) Четене с разбиране и Езикознание и правопис. Въпроси от №1 до 5 са за четене с разбиране, въпроси № 6 и 7 са от областта на лексикологията и после отново въпрос №8 е четене с разбиране. Досега бяхме свикнали, че четенето с разбиране е в първите 6-7 въпроса плюс въпрос №16, но тазгодишният тест разми този до днес „устойчив“ модел… В теста от 2018 година има такава тематична „аритмия“ на въпросите, но там прескачането бе само с един въпрос.

Третата особеност е коварното редуване на лесните въпроси с изненадващо объркващи. Например примитивните задачи до № 9 са последвани от един по-сложен въпрос – десетият, в който има хитра уловка, така че и отличниците да могат да се объркат. Същият похват е използван и в литературния раздел – след лесните въпроси №18 и 19 следват коварните №20 и 21. На пръв поглед това не е нищо, бихте казали, то не може всички въпроси да са елементарни или кошмарно трудни. Но ние говорим тук за резкия психологическия контраст: съзнанието на ученика се отпуска при първите 8-9 лесни въпроса и после греши на десетия; сетне отново е замъглено с лесна серия въпроси до вероломните литературни задачи. И ако някой се понесе по течението на тази приспивна инерция, на тези три въпроса (№10, 20 и 21) губи общо 5 точки. Ако сбърка и някъде другаде, което не е изключено – например в също византийски поднесения въпрос №12, резултатът му пада със седем точки. И от тезата ако загуби две – ето го с максимум 56 точки от теста, а подир това идва още по-особеният преразказ, за който ще си поговорим в друга публикация…

Четвъртата особеност е включването на лексикалната култура в литературните въпроси – имаме предвид №19 и №21. Разбира се, че словесният запас се разширява с прочита на повече книги, така че връзката между речниковия багаж на младите хора и правилното и естетически пълноценното възприемане на художествения свят на литературната творба е органична. Но досега такива въпроси не е имало в тестовете от пет години назад, когато започна да навлиза новата програма в НВО.

Затова казваме, че тестът е особен. Той не е труден, даже е много лесен в голям брой от задачите си, но е направен така, че успешно да го преминат само отлично подготвените и същевременно прецизните, внимателните, съсредоточените ученици, които имат изградена дисциплина на мисловните операции. Това е тест за първично отделяне на най-добрите – и като знания, и като умения, и като обща култура, и като изграден и балансиран ритъм на интелектуалните процедури, преди да дойде гилотината на преразказа…

Гилдията все се чудеше как от МОН ще решат проблема с по-големия брой кандидат-гимназисти тази учебна година. Тръгнаха слухове, че тестът ще бъде труден – и то упорити слухове. Но един труден тест би разгневил и без това изнервеното ни общество. Кому е нужно това?! Достатъчно е да се пусне демонстративно лесен тест с 4-5 замотани и замаскирани въпроса, с дълъг цитат за теза, от два стиха, в които има няколко стилистични похвата – богата работа!… Привидно лек и приятен, но всъщност лукав и подмолен. А след това и един неочакван преразказ от неутрален разказвач, трета година поред, на всичкото отгоре със специфични белези на глаголното време в повествованието – и разделянето на учениците в йерархичната скала на точковия сбор ще стане лесно и безболезнено.

Затова и след изпита не спряха да се чуват възгласи в подобна емоционално самокритична тоналност: А най ме е яд, господине, че тези неща ги знам!; Изобщо не разбирам как можах да объркам това…; Зная го, правили сме го и пак съм го сгрешил – много ме е яд!...

Така че тази година тестът е особен: умно измислен, дипломатично поднесен – хем да си свърши работата и да сегментира учениците от най-добри към посредствени, хем да не ядоса изнервените учители, родители, стражи на филологията, пишман разбирачи и прочее лица, следящи с интерес и трепет това ежегодно събитие…

Равносметката е следната:

Първи раздел – Четене с разбиране

Въпроси 1-5, 8 и 16 – общо седем въпроса.

Общо точки: 14 точки.

Втори раздел – Езикознание и правопис

Въпроси 6,7; от 9 до 15 и 17 – общо десет въпроса.

Общо точки: 30 точки.

Трети раздел – Литература

Въпроси 18-25 – общо осем въпроса.

Общо точки: 21 точки.

Отново най-голямо значение се отдава на втория раздел. Ако извадим обаче тезата от литературните въпроси и правописната задача от езиковедските, ще получим следните цифри:

четене с разбиране – 14 т.
езикознание – 16 т.
литература – 15 т.
правопис – 14 т.
развиване на текст – 6 т.

И от тази гледна точка можем да говорим за петстепенно разделение на тестовия формат, в което въпросите по четене с разбиране, езикознание и литература са почти напълно уравновесени.

Но от ракурса на установената тридялба най-лесният раздел тази година е четенето с разбиране, най-трудният – езикознанието (с правописа). Отново литературните въпроси са почти елементарни и разчитат в огромна степен на прочитното запаметяване на факти от съдържанието на произведението, но тази година два от тях са модифицирани с допълнителна трудност – ориентация в точното значение на думи от условието на въпроса. Традиционно се налага присъствието на един труден литературен въпрос – сякаш за да се демонстрира колко опасна, неразгадаема и зловеща енигма е литературната наука; на един друг, който е свързан с жанровете на творбите и техните особености (обикновено много лесен); и на перифрастичния въпрос №24.

Това е обобщеният ни поглед към теста, а ето го по-долу и неговия по-подробен анализ.

Приятно четене!

АНАЛИЗ НА ТЕСТА ОТ НВО 2022

2022-06-17T19:24:11+00:00

Хубавото, което можем да кажем за теста на седмокласниците на НВО през настоящата година, е това, че в него няма грешки и недоглеждания.

Без да се задълбочаваме в техническите, логическите и филологическите подробности, можем спокойно да заявим следното.

Определено се очертава една уравновесена стратегия в оформянето на тестовите раздели и точките, които носят. Първите два раздела, езиковите, оформят около две трети от точките а литературните въпроси – останалата една трета. Същевременно вторият езиков раздел „Граматика и правопис“ съдържа почти половината от точките на целия тест, докато първият раздел „Четене с разбиране“ – около една пета от тях.

Трудността на теста категорично е съсредоточена в граматичните въпроси и в тезата, докато четенето с разбиране изисква просто най-основните реакции за правилна ориентация в текста спрямо зададеното условие на задачата; а пък литературните въпроси са отново предимно свързани със съдържателното познаване на творбите и тяхната проблематика, както и с научаването на христоматийните дефиниции за жанровете. За интерпретационен въпрос може да мине само №23, но неговото решение е обидно елементарно, така че тезата остава единствената зона, в която седмокласникът може да прояви мисловните си качества в областта на тълкуването и съзидателното общуване със словото.

В литературните въпроси равномерно беше застъпен материалът за 6. и 7. клас, а в езиковите се срещаха задачи, изискващи свежи познания по морфология и синтаксис от 5. клас.

За четвърта година вече отсъства въпросът за преобразуване на пряка реч в непряка, което вече ни дава правото да бъдем убедени, че е премахнат напълно за сметка на още един литературен въпрос (донякъде с право – имаше години, в които литературният материал носеше едва 18 точки).

За първи път от три години на въпроса за посочване на факти, аргументи, визуални елементи – №16, няма изображение и логиката му е обвързана само със словесни единици.

Въпрос №24 се наложи вече през последните три години не като цитатен въпрос, а като описателна задача за асоциативно разпознаване, в която се дават характеристики на литературни персонажи или твърдения, свързани със съдържанието на изучавани творби.

Равносметката е следната:

Първи раздел: Четене с разбиране – 12 точки (въпроси от №1 до №6 и №16)

Втори раздел: Езикознание и правопис – 31 точки (въпроси от №7 до №17 без №16)

Трети раздел: Литература – 22 точки (въпроси от №18 до №25)

С две думи – ако ученикът има лош правопис (не в смисъл че не допуска грешки, а че не умее да си ги открива!) и не познава добре граматиката, познаването на литературните произведения и добрата му информационно прагматична ориентация в текста няма да му помогнат много да изкара добра оценка. Четене с разбиране се усвоява с… четене и с упражнения на такива задачи. Литературните въпроси са просто лесни. Традиционно тежестта на изпита е изнесена в езиковедската му зона.

Но нека да завършим с това, с което започнахме: в тестът е добър, няма грешки или неточности, разпределен е равномерно по отношение на изучения материал, съчетава и лесни, и трудни въпроси, може да бъде направен в рамките на редовното време, ще затрудни недоучилите и ще зарадва ученолюбивите, като справедливо ще постави цифрово разстояние помежду им, и като цяло е един добър пример за съвестно свършена работа.

А сега ето и анализа му.

АНАЛИЗ НА ТЕСТА ОТ НВО 2021

2021-06-21T06:30:31+00:00

След внимателен прочит на тазгодишния тест от НВО след седми клас, спокойно може да се каже, че той наистина е лесен, но само за подготвените ученици. Подготвени интелектуално, психически и практически. Които знаят, могат да решават тестове (защото са го правили цяла година, а някои и две) и не се поддават лесно на разсеяност, безпокойство, пакостна самонадеяност; съсредоточени са, дисциплинирани са, четат, осмислят и проумяват какво се иска от тях; работят сравнително бързо, макар и спокойно, и накрая си правят внимателна проверка на всички отговори. Тези, които не принадлежат към гореописаната група, може да са доволни от лесния тест, може да си мислят, че са го решили добре, за висок брой точки, но по всяка вероятност ще останат разочаровани.

Раздел ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ представи тази година лесни и безпроблемни за решаване въпроси, които носят едва 13 точки (въпроси от 1. до 6. и въпрос 16.). Прави впечатление практическата визуална задача във въпрос №16, която вече устойчиво се настани във формата на теста – дава се за трета година. Въпреки всичко разделът е почти обидно лесен с изключение на споменатия въпрос №16, при който – смеем да предполагаме – ще има доста неприятно изненадани седмокласници.

Раздел ЕЗИКОЗНАНИЕ И ЕЗИКОВА КУЛТУРА отново представя най-трудните въпроси (от №7 до 15. и 17.), като задачата за правописна корекция тази година обаче прави изключение – тя е повече от лесна. В замяна на това граматичните и лексикалните въпроси (въпроси от фонетиката не се паднаха) имат само привидна несложност и един необучен в технологията на тестовото решаване млад човек, на когото леко куцат спомените от морфологията и синтаксиса и който не внимава в лексикалните задачи, спокойно може да допусне грешка на всички въпроси, но особено на № 9, 10, 11. Този раздел носи общо 31 точки (като 17 са от езиковедски въпроси и 14 от правопис и пунктуация). Засегнат е материал от пети, шести и седми клас в чувствителен контраст спрямо миналогодишния тест, в който беше пропуснато почти всичко, изучавано в седми клас. Този раздел отново е с най-изразената точкова тежест и с най-висока степен на сложност, въпреки привидната си елементарност. Трудностите се състоят в прикритите възможности за заблуда и подвеждане на мисълта, които могат да сполетят неопитните и недостатъчно подготвените кандидат-гимназисти. В този раздел за трети пореден път не беше включен въпросът за трансформация на пряка реч в непряка, което вече почти сигурно може да означава, че той е отпаднал от изпитния формат. Все пак бъдещите седмокласници трябва да умеят тази техника най-малкото заради преразказа.

Литературните въпроси са както обикновено от № 18 до 25 и носят общо 21 точки (15 точки от общи въпроси и 6 точки от тезата). Точковата тежест на литературата се разшири след отпадането на въпроса за трансформацията на пряката реч, за да може привидно третият раздел да бъде равнопоставен на другите два. Но това няма да стане, докато въпросите по литература продължават да бъдат смешно леки и свързани предимно с прочитната заученост на изпитните творби, с отличното познаване на фактологическата страна на произведенията. Общите въпроси са почти примитивни (с малки изключения) и разчитат отново най-вече на познаването на съдържанието на творбите. Не залагат на интерпретацията, на аналитичната мисъл, а просто на гореспоменатото познаване на фактите. Както обикновено. Прави впечатление, че за четвърта поредна година се задава въпрос, свързан с жанровете на творбите, изучавани в седми клас, което видимо за МОН е ценно знание, макар че информацията за одата, елегията, баладата, пътеписа, повестта и разказа (евентуално и за поемата, разглеждана в пети клас, и за романа, две глави от който се разглеждат в шести клас) и изучаваните заглавия може да се научи наизуст като късо стихотворение от Ран Босилек. И то един ден преди изпита. Предизвикателството на литературния раздел отново е в последния въпрос – в тезата, но тази година дадоха ярък, образно и емоционално наситен цитат, в който се преплитат употребите на няколко художествени похвата. И това може да се приеме като реверанс към изпитваните.

И така – да обобщим:

Раздел Четене с разбиране – 13 точки
Раздел Езикознание и езикова култура – 31 точки
Раздел Литература – 21 точки

Тестът е прилично направен, но и сега не можа да мине без гафове. Не е ясно защо е подчертана думата „разказват“ в изречението към въпроси 11. и 12. А пък въпрос № 18 съдържа във формулировката си груба лексикална грешка – от онези, за които непрекъснато предупреждаваме учениците и за които ги съветваме и преследваме да не ги допускат.

Малко след изпита във форумите на мрежата се появиха коментари, че тестът е лесен и преразказът ще отсее силните от слабите. Всъщност това винаги е така. Дори лесният преразказ, паднал се на НВО 2019 (Богатствата на момъка), пак имаше ролята на филтър. Преразказът активира други полета на интелекта и способностите за умствена организация – той е практическа задача, при която за повече от половината от успеха се разчита на добрата памет. Но всъщност специално за тазгодишния изпит форумите имат пълното право: преразказът рязко ще поляризира кандидатите, като с висок резултат ще изпъкнат отново само знаещите, опитните, тренираните. Тестът обаче също има своите коварства, той е лесен пак единствено за отличниците, но все пак е много по-достъпен като степен на сложност за решаване от дидактическата задача към разказа „Череши“. Но за преразказа ще поговорим вече в следващата ни публикация.

А сега, моля, който желае, може вече да се запознае с анализа на теста от националното външно оценяване след седми клас за тази година – 2021-а.

АНАЛИЗ НА ТЕСТА ОТ НВО-2020 г.

2020-07-20T22:25:38+00:00

Тази година тестът за новото национално външно оценяване приятно ни изненада. Не беше съвсем фасулски, което би било обидно и за учениците, и за учителското съсловие, и за образователните институции. Не беше и твърде труден, точната дума е, че беше премерен.

Лесните, но объркващи въпроси в раздела „Четене с разбиране“ криеха своето коварство в сложната информационна наситеност на текста, преплитащ тематиките на политика, стопанско дело, художествена декорация, история, хералдика, финанси, та дори и криминалистика… Въпросите от този раздел дадоха на кандидат-гимназистите 15 точки (въпроси 1-6 и въпрос 16.).

Въпросите от раздел „Граматика и езикова култура“ бяха всеобхватни и разнородни. Трудни не бяха, но както находчиво се изрази един ученик Не бяха като тези, дето толкова ги решавахме. Да – този път формулировките бяха други, логиката на откриване беше по-различна. Кандидат-гимназистите често трябваше да се връщат към контекста и да търсят езикови елементи по зададени признаци, а не да ги решават като готови, откъснати от текста фрагменти, дословно преписани във въпроса. Това разсейваше физиологията на вниманието им с местенето на погледа, прелистването и търсенето на въпросната езикова единица, а понякога след това и с нейното допълнително анализиране. Помнене на въпроса, комплексни знания, търсене на явлението, спецификация на функцията му – определено задачите бяха по-раздвижени, по-динамични мисловно. Разбира се, имаше и елементарни въпроси – за времето на дадена глаголна форма, за вида местоимение, за разпознаване на причастие спрямо прилагателно име, за лесна синонимия… Но някои от тях все пак се оказаха притеснителни за немалко кандидати поради добрата маскировка на верния отговор. Задачата за корекция беше лесна и явно нарочно подбрана да бъде такава, за да компенсира евентуалните провали на трудните въпроси от граматиката. Общо вторият раздел носеше 30 точки – както винаги най-много.

Въпросите от раздел „Литература“ носеха 20 точки и бяха много лесни, отново преобладаващо ориентирани към познаване на съдържателната и фактологическата основа на творбата. Но бяха оформени не на принципа на прякото разпознаване на верния отговор в група от четири възможности, четири сухи и голи факта. Напротив – сега в отговорите имаше твърдения, тълкувания, формулировки, свързани с тематичното естество и развитието на проблематиката в творбите, с особеностите на героите, с характера на събитията. Наблюдаваме едно развитие на литературния раздел, което го прави не по-сложен, но повече обвързан с мисленето и припомнянето, с логиката и по-обширните познания на творбата, а не само с една конкретна проява. Досега често познатата формула беше примитивен въпрос и четири имена за отговор, която с елементарността си и лапидарната си яснота еднозначно да сочи към вярната буква (например кой герой от „Немили-недраги“ обира Бръчков на карти). На всичкото отгоре сега сме свидетели на умно монтирани дистрактори сред отговорите, които да примамят припрените, небрежните, невнимателните и горделивите, а това не съществуваше преди или не беше така ярко изразено като тенденция. Все пак по своята същност литературните въпроси отново бяха най-лесната част от изпита и е добре, че съществува „тезата“ в последния въпрос, та да вдъхне на този раздел малко повече авторитетност.

Ала в случая ставаме свидетели и на нещо друго – отказът от въпроса за трансформация на пряка реч вече е ясно заявен. Когато миналата година този въпрос за първи път отпадна от теста след девет години традиционно присъствие, много хора от бранша си мислехме, че е случайно. Неговите три точки бяха дадени на литературния раздел, който иначе се тътреше със скромните си 18-19 точици. Предположението, че това е временно явление, изразиха и редица издателства, като отново издадоха сборници, включващи такава задача. Все пак имаше и такива, които правилно предположиха, че вятърът сменя посоката си, и почти не я засегнаха, а трети я застъпиха балансирано – в един тест я имаше, в следващия я нямаше. Сега вече става все по-ясно, че този въпрос май ще остане в историята. Явно съставителите на изпитния формат са решили, че е безсмислено това умение да се проверява и в теста, и в преразказа, затова са го съкратили и същевременно са разширили застъпеността на литературния материал и неговото точково изражение. Не мога да преценя дали това е добре, или зле, но съветвам колегите си и сегашните шестокласници да не изоставят това упражнение като изолирана тестова задача, защото, ако не в друго, то поне в преразказа категорично ще им помогне.

И така:

„Четене с разбиране“ – 15 точки;

„Граматика и езикова култура“ – 30 точки

„Литература“ – 20 точки

Хубаво е, че въпреки трите месеца домашен арест и щедрия реверанс на МОН с отпадането на значителен материал от изпитната програма тестът все пак не бе примитивен, а точно обратното – пълен с възприемателни бариери, коварства и хитрини в разрез с лесните си по същество въпроси.

Хубаво е също така, че тази трудност беше премерена и не се стовари върху вече треперещите от изнервеност и досада и бездруго неукрепнали плещи на тринайсетгодишните младежи и девойки. Може да се каже, че този път МОН изпълни добре задачата си. Явно това е резултат от по-широка работа с действащи специалисти и разчупване на кабинетократизма (такава дума няма, разбира се, но съм сигурен, че всеки седмокласник би я разбрал, че дори би ѝ намерил добър синоним, че даже и с радост би запомнил, че се нарича „оказионализъм“).

А сега – ето го и самия анализ на тестовите въпроси.

Приятно четене!

АНАЛИЗ НА ТЕСТА ОТ НВО-2019

2019-06-17T05:32:40+00:00

И тази година предлагаме на своите читатели анализ на изпитния тест от националното външно оценяване след седми клас. За разлика от предишните години в този случай не можем да укорим теста в неточности, като изключим спорния въпрос с правописа на израза или думата лесно преносим / леснопреносим. МОН реагира бързо по темата и се защити от своята административна позиция с щедрото решение да приеме слятото изписване за вярна корекция. За нея ще отворим дума малко по-надолу.

Сега трябва да обобщим накратко разликите между тазгодишния тест и създадената дотук традиция от миналогодишните тестове по така наречения нов формат. Разликите не са много. Материалът върху граматичните дисциплини обхваща три класа – пети, шести и седми (може би и затова познатото натоварване на вниманието с материала върху наклоненията и преизказността е сведено почти до нула). Липсва познатото още от 2010 година трансформиране на пряка реч в непряка – защо ли?... Във въпроса за корекция на правописни грешки е казано колко са те, което също никога досега не беше ставало. Въпросът за аргументите изисква един, а не три аргумента, но той е свързан с наблюдателност и разпознаване, както и със съпоставяне на визуална с текстова информация и носи за всяко едно от тези умения по една точка, общо две, а не три точки.

Съдейки по всичко това, можем да кажем, че по отношение на формáта на теста със сигурност ще остане занапред въпросът за корекциите на текст, но всички други въпроси, познати като устойчиви (за функция на запетайките, за трансформация на обособена част или подчинено изречение, за изброяване на аргументи, за замяна на съюзи, за разпознаване състава на изречение), могат да се смятат вече за разколебани и подлежащи на отпадане от теста в някой от следващите му изпитни варианти.

Дали е добре, или зле това, не бихме искали сега да обсъждаме. Има своите добри и лоши страни подобно решение. Но хубавото е, че в теста няма спорни моменти и грешки, както имаше в някои от предишните години.

Остава да разгледаме въпроса със слятото или разделното изписване на думите лесно и преносима.

Още в началото на този най-важен за конкурсния тест въпрос, носещ цели 14 точки, искаме да направим уточнението, че няма да анализираме правописа на „леснопреносима“ в противовес на израза „лесно преносима“. От МОН добре са се застраховали, като уточняват, че ще приемат корекцията от разделно писане на слято писане за вярна. Нищо от това, че така тестът става за 66 точки. Че някой може да не види друга очевидна грешка, а да поправи именно спорната „леснопреносима“ минерална вода.

Защо отказваме да вземем отношение? Защото самият правописен речник тълкува този правописен въпрос твърде мъгляво и хлъзгаво. Врачувайки над неговите формулировки, би следвало да приемем, че това е сложна дума с правилно слято изписване. Но по тази логика слято би следвало да се изписват и следните думи: леснообяснима, леснооткриваема, лесноотразима, лесноопределима, лесноустановима, леснопреустановима, леснопредполагаема, леснопреразпределима, лесновъзстановяема, леснопреорентируема…

Някой ще каже, че използваме спекулативно лексикални екстреми? Да, но такива думи има или може да се конструират, следва ли тогава да се изписват така? На стр. 56. от своите свещенодействени правила правописният нормативен речник постановява, че сложни думи, чиято първа основа е наречие, не се пишат слято, ако не образуват смислово единство.

Добре. Да вземем този пример:

След завръщането на пчелата майка в запустелия кошер той се възражда бързо, което доказва, че пчелните групи са една леснопреразпределима биологична система.

Никой не би възразил, че в случая става дума за смислово единство, нали? При все това думата изглежда кошмарно. И това е така, защото тя има не само смислова, но и формална страна, а българският език е доста далеч от композиционните словообразувателни механизми на немския например…

На второ място, наречието се усеща като самостоятелна лексикална единица при степенуване, която концентрира в себе си смисъла на градуивността на признака:

Оранжевият кошер с пчела майка в сравнение с другите кошери е най-леснопреразпределимата / най-лесно преразпределимата биологична система.

Загубата на „Тотнъм“ от „Байерн Мюнхен“ бе по-леснопредвидима / по-лесно предвидима от отпадането на „Челси“.

Същата тенденция на тясна смислова споеност между наречието, освободено от „смисловото си единство“ с прилагателното, име се наблюдава и при отрицателните форми, които – пак по същата логика – би следвало също да се пишат слято!

Шарката, безусловно, е лесноустановима болест, докато повечето автоимунни заболявания са нелесноустановими / нелесно установими.

Разбира се най-накрая трябва да се спомене и един перифериен фактор, с който се съобразява понякога правописът – факторът на традицията: Бензинът е леснозапалима и лесновъзпламенима течност, по-лесновъзпламенима от нафтата.

И когато съберем тези три линии на размисъл (външния облик на думата; формите на сравнителната, превъзходната степен и отрицателните форми; а накрая и традицията) в една пресечна точка, можем да стигнем до извода, че обяснението за „смисловото единство“ съвсем не е достатъчно. Че в тази дребна тема от нашия правопис цари непрогледен мрак. Дали има решение, ще установят други, по-учени от нас, ние само ще подскажем, че за някои сложни думи, композирани от две съществителни имена, първото от които поне е дума от чужд произход, бе прието дублетното решение, ако и двете съществителни се употребяват отделно в езика: ски състезание и скисъстезание (да – така го приеха, и то в Речника!). Сиреч – вуду магьосник и вудумагьосник; бизнес партньор и бизнеспартньор.

Та да си дойдем на думата – след като Официалният правописен речник на българския език не може да обясни това трудноразбираемо, леснопренебрежимо и тежкокодифицируемо правило, няма какво да виним нито МОН, нито себе си, нито седмокласниците, че се чудим как да налучкаме истината за правилността и правилната истина. Толкова по темата, то тя повече и не заслужава…

А сега да се насочим и към самия анализ на първа част от НВО – изпитния тест.

Благодарим за вниманието! :)

Матурният тест за НВО в 7. клас от 2017 г. – анализ на отговорите

2019-04-22T04:46:57+00:00

И тази година сме готови да поднесем на читателите на блога нашия скромен анализ на изпитния тест по български език и литература за 7. клас. Разбира се, преди това ще се постараем да задържим вниманието им върху кратко изложение на възгледите ни за стратегиите на образователните институции по отношение на този вид изпит.

След като от 2010 до 2015 година тестовете за малката матура в седми клас бяха почти като по калъп правени; след като по калъп продължават да се правят и зрелостните изпити за 12 клас – така, че зрелостникът знае, че например на въпрос 12 ще го питат за фразеология, а на въпрос 22 – за художествено изразно средство, тази година МОН реши да изненада седмокласниците.

След промяната на изпитния формат от 2016 година, учителската гилдия очакваше тазгодишният тест да повтори формата на миналогодишния и отново да има типови въпроси, които да следват точно определен ред, като всеки е на точно определено място. За добро или за зло – МОН ни изненада: тестът от 2017-а година почти никак не дублира схемата на въпросите от 2016-а. Това означава следното: учениците догодина НЕ бива да очакват някаква точна формулировка или някакво точно съдържание на въпросите в тяхната поредност от 1 до 25; не бива да се надяват, че въпросите по своята номерация ще бъдат схематично насочени към точно определена езиковедска област на изучения материал. Напротив – въпросите могат да попитат за всичко, свързано с предмета „Български език и литература“ и изучено в 7. клас, при това по всякакъв начин. А на свой ред това означава, че ги няма онези прословути две точки, между които да прекараме една-единствена права, за да вървим по безопасната линеарност… И че всяко дете трябва да се готви върху всичко, както по български език, така и по литература. Почти няма тематична рамка за въпросите. Знае се вече все пак, че първите няколко въпроса са свързани с извличане на информация от двата „източника“, като най-напред питат за верни и неверни твърдения, базирани на съдържанието им, както и за връзката помежду им; че въпрос №13 е за две точки и пита за функциите на дадени запетаи в някое изречение; че въпрос №17 е за преобразуване на пряка реч, като носи три точки; че въпрос №18 е за откриване на умишлено допуснати правописни грешки, като две поредни години те са четиринайсет; че въпрос №24 е свързан с разпознаване на цитати от дадена творба или на реплики на даден герой и носи четири точки…

Прочетете още …

Анализ на теста от НВО-2018 или за силата на навика

2018-05-22T06:54:55+00:00

И тази година нашият блог предлага на своите читатели анализ на матурния тест от националното външно оценяване, състояло се на 21 май 2018 година.

Няма какво толкова да кажем, освен че тестът бе сравнително лесен, но коварно лесен. Направен е така, че без особено усилие да могат да го решат и по-слабите ученици, но трудно да може да бъде решен за 64-65 точки дори от доказаните отличници.

И отново тези трудности не са в литературните въпроси, а в езиковедските. В литературните въпроси имаше само един труден и умно измислен – №20. Останалите са меко казано елементарни за сериозно подготвения седмокласник. Видима е тенденцията в това направление на държавната образователна политика езиковедските знания да имат огромна тежест в цялото НВО, а литературата да бъде само някаква образователна декорация. Противно на някои по-традиционни разбирания, изразяваме категоричното мнение, че и във втория модул – преразказа – водещи са именно езиковедските знания на учениците. Литературната грамотност много помага при преразказа, но става дума за онази грамотност, която ученикът е формирал до този момент: ориентация в художествения текст, релефна памет за сюжет и подробности, изграден стилов усет, богат речников запас и гъвкава лексикална комбинативност… Тези неща не могат да се изградят за една година с прочита и анализа на 11 литературни творби. Затова в преразказа – също както и в теста – значителен превес имат езиковедските знания.

Прочетете още …